Чилийците отхвърлиха новата конституция, остават с тази на Пиночет
Чили няма да има нова конституция - към този момент. Това решиха на вчерашен референдум в южноамериканската страна чилийските гласоподаватели. 62% отхвърлиха препоръчаният очебийно ляв висш закон.
Той бе резултат от серията митинги от 2019 година насам, минали в протести, след които главните партии в страната се сплотиха към референдум за нова конституция. Настоящата е от 1980 година, от времето на диктатора Аугусто Пиночет, и въпреки да е променяна неведнъж, чилийци видно не желаят да не престават с нея.
Затова през 2020 година бе извършено друго общонародно питане - да се сътвори ли комисия (конвент), която да напише нова конституция. Чилийците избраха и делегати, които да я напишат, в развой, ненапълно напомнящ българската система с Велико Народно заседание. Почти 80% от тях поддържаха плебисцита, като болшинството от определените бяха хора отвън дейната политика.
Избраниците им обаче видно ги разочароваха - като се има поради и обстоятелството, че гласуването бе наложително за всички над 18 и интензивността бе извънредно висока, съвсем две трети от гласоподавателите отхвърлят новата конституция - въпреки подкрепящите я да се увеличаваха в последните седмици преди вота.
Основните рецензии към провалилия се план за висш закон е, че е прекомерно ляв, неразбираем и отегчителен. Проектозаконът щеше да е измежду най-дългите конституции в света, с 388 члена. Те плануват " цялостно тъждество на половете ", което планува равни квоти за мъже и дами в държавни и обществени компании.
Налице са и обособени квоти във властта за коренното население на Чили, пренебрегнато изцяло в актуалната конституция, както и широки пълномощия и отговорности на управляващите във връзка с обществените стратегии. Наблюдението на околната среда и регулациите на бизнеса във връзка с климатичните промени са необятно застъпени. Гарантират се и жилищните права и основаването на национална здравна система.
Политиците в страната, отпред с президента Габриел Борик, подкрепил плана, дават обещание да предложат по-добър вид на чилийците в близкото бъдеще.
Той бе резултат от серията митинги от 2019 година насам, минали в протести, след които главните партии в страната се сплотиха към референдум за нова конституция. Настоящата е от 1980 година, от времето на диктатора Аугусто Пиночет, и въпреки да е променяна неведнъж, чилийци видно не желаят да не престават с нея.
Затова през 2020 година бе извършено друго общонародно питане - да се сътвори ли комисия (конвент), която да напише нова конституция. Чилийците избраха и делегати, които да я напишат, в развой, ненапълно напомнящ българската система с Велико Народно заседание. Почти 80% от тях поддържаха плебисцита, като болшинството от определените бяха хора отвън дейната политика.
Избраниците им обаче видно ги разочароваха - като се има поради и обстоятелството, че гласуването бе наложително за всички над 18 и интензивността бе извънредно висока, съвсем две трети от гласоподавателите отхвърлят новата конституция - въпреки подкрепящите я да се увеличаваха в последните седмици преди вота.
Основните рецензии към провалилия се план за висш закон е, че е прекомерно ляв, неразбираем и отегчителен. Проектозаконът щеше да е измежду най-дългите конституции в света, с 388 члена. Те плануват " цялостно тъждество на половете ", което планува равни квоти за мъже и дами в държавни и обществени компании.
Налице са и обособени квоти във властта за коренното население на Чили, пренебрегнато изцяло в актуалната конституция, както и широки пълномощия и отговорности на управляващите във връзка с обществените стратегии. Наблюдението на околната среда и регулациите на бизнеса във връзка с климатичните промени са необятно застъпени. Гарантират се и жилищните права и основаването на национална здравна система.
Политиците в страната, отпред с президента Габриел Борик, подкрепил плана, дават обещание да предложат по-добър вид на чилийците в близкото бъдеще.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ